На Борисов и Радев им се налага да играят заедно, иначе ПП ще затлачат цялата политическа система
Следвайте " Гласове " в
Признанието на президента Радев, че Кирил и Асен са една шмекерия, която би трябвало да надживеем, и че лансирането им е било неточност, е събитие от извънредно значение за политическата ни архитектура. За страдание малките екрани трансформираха този гибелен пестник за Политическа партия в махленския въпрос: а Борисов и Радев дружно ли играят към този момент?! Честно казано, на Борисов и Радев им се постанова (без да желаят това), да играят дружно ситуационно. Защото проваленият план Политическа партия заплашва да продължи безразсъдното си придвижване изцяло неуправляемо, затлачвайки политическата ни система. Политическа партия не са чували, че съществува архетип на компромиса при политическа загуба. Тоест, когато си втора политическа мощ, би трябвало да свикнеш, че не контролираш Народното събрание, а не да се опитваш да налагаш концепциите си с махленски напън.
Политическа партия изгубиха поддръжката на външния фактор, тъй като за Съединени американски щати стана недопустимо да се разпознават с тяхната неплатежоспособност. Политическа партия потвърдиха, че не са постоянна мощ, която може да приготви и да организира трансформации в публичната и икономическата система, без това да взриви страната. Затова оттук насетне те ще бъдат тласкани към клоунски задания, избрани дребни поръчки, да вземем за пример скачане против Радев и улични масовки по някои проблеми, безредие на лявото пространство посредством изземване на самодейността, затвърждаване на популистки профил.
Стилът на Политическа партия, който съставлява изключване на всички, които по тяхно убеждение не са от „ верните хора “, е присъщ за популистките обединения. Острото заклеймяване на ГЕРБ и неспирните обидни квалификации са тъкмо от този репертоар на див популизъм с крайни акценти. Политическа партия също по този начин си присвояват мнението на така наречен „ безмълвно болшинство “, приказват от името на народа, който не желал едно или друго.
Популизмът постоянно е антисистемен. Популизмът включва и една рекламация за извънреден честен периметър, т.е., че Политическа партия са честните, некорумпираните и прочие Най-доброто оръжие против Политическа партия е развенчаването на мита за моралното им посланичество. Затова признанието на Радев за шарлатанията е доста значимо, защото през служебните му кабинети минава осветяването на истината и разглобяването на едно патологично самозванство.
Популизмът е рисков, тъй като завлича и непопулистките партии да работят популистки. Една партия е мощна, когато водачът й може да изясни на своя електорат нужното решение. Една партия е слаба, когато решенията й се диктуват от настроенията на електората. Тогава решенията са деинтелектуализирани, те не са експертни, те са резултат от страсти.
Изключително недалновидно и дребнаво е партиите да отхвърлят технократски кабинет на проф. Габровски, единствено тъй като е препоръчан с мандат на ГЕРБ. ГЕРБ са дали независимост за експертен състав, има опция за разискване на съответни политики. Обстоятелствата са допустимо най-удобни за партиите, в които има разсъдък. Въпреки това се чака същите тези партии да не поддържат кабинет с мандата на ГЕРБ, само че вероятно биха подкрепили проф. Габровски или пък различен претендент за министър председател с третия мандат, в случай че той бъде връчен на групировката на Стефан Янев. Има ли здрава логичност в сходно държание? От Стефан Янев, който както виждаме не може да си откри даже един естествен пиар, нацията ще чака да предложи сполучлив претендент за министър председател. Защо политиците ни стигнаха до това печално със тояние на някаква детска бъркотия? Защо отхвърлят едно интелигентно решение за излизане от политическия ступор с първия мандат, опирайки се на незнаен вид с третия мандат?!
Технологията за въвеждане на деен инфантилизъм, който без задръжки да прескача разпоредбите в страната, да чупи границите на разумността и да подхваща бързи решения под външен напън е най-новото в политическия конструкторски отрасъл. Цветните революции към този момент не са достъчен инструмент.
Не е задоволително да инсталираш комфортна власт в една прицелна страна. Защото даже комфортната власт има съображения за националния интерес. Затова най-новата процедура е повдигане към върха на хора със характерни дефицити, които нямат чувство за национална отговорност. Наблюдаваме явлението в някои елементи на Европа и света. Това е форма на слагане под надзор на другояче субектни страни през психическата неплатежоспособност и недъгавост на водачите. Такива водачи имат схващане за великолепие, без нужната зрялост на мозъка, което ги освобождава от саморегулация. Те са способни на всичко, задвижвани от редица елементарно възпламеними детски тласъци, в чията основа стои черно-белия свят, желанието за приятност и детската потребност от наложително възмездие. Обществото е шокирано от прибързаните, внезапни и неприемливи решения на такива хора, само че няма време за реакция, още повече, че технологията, както и предходните такива, върви наложително с безусловна поддръжка от базови медии, които дезорганизират мозъците на електората.
На фона на всичко това, доста желая да напомня на рационалните партии в българската политика баснята „ Старецът и синовете му “ от Лафонтен, която стартира по този начин: „ Всяка мощ е нищо, в случай че не е съюз “. Като всяка легенда и тази има назидателен край, приключва с тъжната констатация: „ Така изгубили всичко най-после, нали не разбрали урока със снопа стрели “... Тоест, че разединението е губеща тактичност.
Източник: БНР
10 Дек 2022207509 Дек 2022422207 Дек 20221063505 Дек 2022616805 Дек 2022372304 Дек 20223342КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 2022177909 Дек 202233508 Дек 202261724 Sep 20223321
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Признанието на президента Радев, че Кирил и Асен са една шмекерия, която би трябвало да надживеем, и че лансирането им е било неточност, е събитие от извънредно значение за политическата ни архитектура. За страдание малките екрани трансформираха този гибелен пестник за Политическа партия в махленския въпрос: а Борисов и Радев дружно ли играят към този момент?! Честно казано, на Борисов и Радев им се постанова (без да желаят това), да играят дружно ситуационно. Защото проваленият план Политическа партия заплашва да продължи безразсъдното си придвижване изцяло неуправляемо, затлачвайки политическата ни система. Политическа партия не са чували, че съществува архетип на компромиса при политическа загуба. Тоест, когато си втора политическа мощ, би трябвало да свикнеш, че не контролираш Народното събрание, а не да се опитваш да налагаш концепциите си с махленски напън.
Политическа партия изгубиха поддръжката на външния фактор, тъй като за Съединени американски щати стана недопустимо да се разпознават с тяхната неплатежоспособност. Политическа партия потвърдиха, че не са постоянна мощ, която може да приготви и да организира трансформации в публичната и икономическата система, без това да взриви страната. Затова оттук насетне те ще бъдат тласкани към клоунски задания, избрани дребни поръчки, да вземем за пример скачане против Радев и улични масовки по някои проблеми, безредие на лявото пространство посредством изземване на самодейността, затвърждаване на популистки профил.
Стилът на Политическа партия, който съставлява изключване на всички, които по тяхно убеждение не са от „ верните хора “, е присъщ за популистките обединения. Острото заклеймяване на ГЕРБ и неспирните обидни квалификации са тъкмо от този репертоар на див популизъм с крайни акценти. Политическа партия също по този начин си присвояват мнението на така наречен „ безмълвно болшинство “, приказват от името на народа, който не желал едно или друго.
Популизмът постоянно е антисистемен. Популизмът включва и една рекламация за извънреден честен периметър, т.е., че Политическа партия са честните, некорумпираните и прочие Най-доброто оръжие против Политическа партия е развенчаването на мита за моралното им посланичество. Затова признанието на Радев за шарлатанията е доста значимо, защото през служебните му кабинети минава осветяването на истината и разглобяването на едно патологично самозванство.
Популизмът е рисков, тъй като завлича и непопулистките партии да работят популистки. Една партия е мощна, когато водачът й може да изясни на своя електорат нужното решение. Една партия е слаба, когато решенията й се диктуват от настроенията на електората. Тогава решенията са деинтелектуализирани, те не са експертни, те са резултат от страсти.
Изключително недалновидно и дребнаво е партиите да отхвърлят технократски кабинет на проф. Габровски, единствено тъй като е препоръчан с мандат на ГЕРБ. ГЕРБ са дали независимост за експертен състав, има опция за разискване на съответни политики. Обстоятелствата са допустимо най-удобни за партиите, в които има разсъдък. Въпреки това се чака същите тези партии да не поддържат кабинет с мандата на ГЕРБ, само че вероятно биха подкрепили проф. Габровски или пък различен претендент за министър председател с третия мандат, в случай че той бъде връчен на групировката на Стефан Янев. Има ли здрава логичност в сходно държание? От Стефан Янев, който както виждаме не може да си откри даже един естествен пиар, нацията ще чака да предложи сполучлив претендент за министър председател. Защо политиците ни стигнаха до това печално със тояние на някаква детска бъркотия? Защо отхвърлят едно интелигентно решение за излизане от политическия ступор с първия мандат, опирайки се на незнаен вид с третия мандат?!
Технологията за въвеждане на деен инфантилизъм, който без задръжки да прескача разпоредбите в страната, да чупи границите на разумността и да подхваща бързи решения под външен напън е най-новото в политическия конструкторски отрасъл. Цветните революции към този момент не са достъчен инструмент.
Не е задоволително да инсталираш комфортна власт в една прицелна страна. Защото даже комфортната власт има съображения за националния интерес. Затова най-новата процедура е повдигане към върха на хора със характерни дефицити, които нямат чувство за национална отговорност. Наблюдаваме явлението в някои елементи на Европа и света. Това е форма на слагане под надзор на другояче субектни страни през психическата неплатежоспособност и недъгавост на водачите. Такива водачи имат схващане за великолепие, без нужната зрялост на мозъка, което ги освобождава от саморегулация. Те са способни на всичко, задвижвани от редица елементарно възпламеними детски тласъци, в чията основа стои черно-белия свят, желанието за приятност и детската потребност от наложително възмездие. Обществото е шокирано от прибързаните, внезапни и неприемливи решения на такива хора, само че няма време за реакция, още повече, че технологията, както и предходните такива, върви наложително с безусловна поддръжка от базови медии, които дезорганизират мозъците на електората.
На фона на всичко това, доста желая да напомня на рационалните партии в българската политика баснята „ Старецът и синовете му “ от Лафонтен, която стартира по този начин: „ Всяка мощ е нищо, в случай че не е съюз “. Като всяка легенда и тази има назидателен край, приключва с тъжната констатация: „ Така изгубили всичко най-после, нали не разбрали урока със снопа стрели “... Тоест, че разединението е губеща тактичност.
Източник: БНР
10 Дек 2022207509 Дек 2022422207 Дек 20221063505 Дек 2022616805 Дек 2022372304 Дек 20223342КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 2022177909 Дек 202233508 Дек 202261724 Sep 20223321
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ